При профилактични прегледи често се откриват неща, за които не сме предполагали

Д-р Янчо Делчев e началник отделение по ГинекологияМБАЛ „Доверие“ от 2013 г.  През 2012 г. е обявен за един от 298-те най-добри лекари в София (в 38 специалности) в проекта на Дарик радио и Gallup international  „Най-добрите лекари в София“. Член е на Европейска Асоциация по Онкогинекология (ESGO), Световна Асоциация по Онкогинекология (IGCS), Българска Асоциация по Онкогинекология (БАОГ) и на Българския Лекарски Съюз (БЛС).

Той е един от първите специалисти в България, които работят с роботизираната хирургична система Да Винчи. По време на Седмицата за превенция на рака на маточната шийка, д-р Делчев апелира за повече информираност на обществото за значението на профилактичните прегледи – път за лечение на фоновите, предраковите изменения и за постигане на максимален ефект.

Как избрахте гинекологията като специалност?

Започнах работа по разпределение в селски здравен участък, после бях в системата на Бърза помощ, след това четири години и половина онкогинекология в Хасково. Професионалният ми път продължи като 19 години съм работил в Пета МБАЛ – София в отделението по обща онкогинекология. Основният ми професионален стаж е в областта на общата и онко-гинекологията. Може би така е било писано да стане и онкогинекологията да се превърне в основата на моята професионална кариера.

Това е тъжната част на гинекологията…

Не бих казал, че е тъжната част на гинекологията. Мисля, че тази част на гинекологията е изключително отговорна, и човек наистина много прецизно (както и при всички други части на медицината, разбира се) и педантично да си върши работата. Има моменти на огромна радост в онкогинекологията. Скоро имах такъв повод – едно от много големите ми удовлетворения в медицината – жена, която е оперирана в Пета МБАЛ – София, когато съм работил там, по повод на яйчников карцином и след 11 години химиотерапия, после втора, трета и четвърта операция, (органо-съхраняващи операции) – тя роди. Моментът, в който се обади и каза “Роди се момиченце!” е емоция, от която и сега настръхвам. Безкрайно удовлетворение за целия труд  върху учебниците и в операционната зала. Заслужаваше си всяко усилие. Затова не бих казал, че е тъжната част. Тя е тежката част на занаята, но там има и много положителни емоции.

Винаги има надежда! Ние сме от хората, които, дори и при минимален процент на надежда, трябва да го споделим с пациента, и да го кажем, да го дадем като опция, за да има той хъс да се бори за този шанс.

Вие сте един от първите лекари, които работят с роботизираната система Да Винчи.

Да. Започнахме работа със системата Да Винчи през 2014-та година и сме направили досега повече от 1000 операции. Според мен това е върха на медицинската техника и хирургия. Минимално инвазивната хирургия носи все по-малка травма и все по-голям ефект като лечение. В този смисъл роботизираната хирургия дава огромни предимства, заради много по-добрите възможности на самата техника. Всъщност, това, което държи в ръцете си един оператор е една огромна енергия, която той управлява чрез роботизираната система, чрез знанията си по анатомия и уменията си в хирургията. Съчетанието на всичко това дава огромни резултати. Много видими са например при пълните жени. Имали сме 200-килограмови пациентки, които на другия ден, след по-малко от 24 часа от операцията – стават и ходят. Това е изумително, в сравнение с класическата хирургия. Това е нещо, за което ние казваме „няма такава хирургия“. Разбира се, зад роботизираната система стоят много научни изследвания, работа на много специалисти, които са дали своя принос, за да може да се получи този ефект. Възможностите, които дава тази хирургия са огромни.

За диагностика ли помага тя основно?

Не, за диагностиката не. Тя помага за лечението на определени състояния. Има случаи, при които тя има приоритет пред другите методи. И всъщност изкуството на лекаря, който вече може да работи с класическа хирургия, с лапороскопска и с роботизирана хирургия е в цялата ситуация да избере най-доброто, което да приложи при пациента. Има случаи, които не могат да се оперират с роботизираната система. Например Примерно при овариалните карциноми, при рака на яйчниците, не е редно да се оперира с Да Винчи. Може да се направи лимфна дисекция, но класическата, отворена хирургия е класика в жанра при тези диагнози. Много точно трябва да се прецизират индикациите и да се прецени кое е най-доброто решение за пациента. Когато е най-добре преценен и изпълнен целия процес, тогава пациентът е удовлетворен напълно. И здрав, разбира се, което е крайната цел.

Последната седмица на януари се отбелязва превенцията за борба с рака на маточната шийка. Според информация от Българската асоциация за защита на пациентите смъртността от рак на маточната шийка в България се е увеличила три пъти за по-малко от 40 години. Можем ли да предотвратим раковото заболяване и как?

Да, разбира се. По принцип гениталиите, женските гениталии са една от достъпните локализации за диагностика и лечение и това трябва да се използва. Маточната шийка е много достъпна е за оглед, за взимане на изследвания – цитологично, колпоскопско или биопсия. Те могат да се извършат в амбулатория, в обикновен кабинет. Тази достъпност на локализацията е едно от ценните неща, които трябва да се използва. Тя дава възможност много рано да се диагностицират всички изменения на маточната шийка и на другите органи на външните и вътрешните гениталии.

По този начин може да се открие и да се лекува болестта още в предраков стадии. Всъщност най-ценното нещо е да открием признаците в предраков стадий, преди да са се превърнали в рак или да са още на ниво рак на място, тоест карциноми in situ. Тогава, когато са още на нивото на лигавицата и не са тръгнали да пробиват в дълбочина, да инфилтрират, да достигат до кръвоносните и лимфните съдове и да се разпространяват. Тогава с дребни операции, с дребни манипулации, ние можем да дадем 100% радикалност на лечението, което е и най-доброто за пациента.

Никъде по света, при един развил се рак няма 100% радикалност на лечението. Докато при един предраков процес, той е 100%. Нашето усилие, на нас като лекари и специалисти и клиницисти от една страна, на медиите като друга страна и на пациентите като трета страна в този процес е за  обща грижа за здравето на жената. Целта ни е да акцентираме върху тези профилактични прегледи, да акцентираме върху лечението на фоновите, предраковите изменения на самата маточна шийка и от там да постигнем максимален ефект. В България от рак се разболяват около 1100 – 1200 жени годишно. Около 30% от тези жени са във възраст между 30 – 39 години. А това е времето, когато една жена е в силата си. Тя трябва да ражда и да отглежда децата си, а не да ходи по болници и да преживява големи операции. Важно е да направим така, че още докато е на 20 годишна възраст или още по времето, когато тя започва да води полов живот, да знае, че един път в годината трябва да отиде на преглед Профилактичен преглед по време, на който да се вземе цитонамазка, да се огледа шийката на матката с колпоскоп, да се видят другите органи (яйчници, маточно тяло) и да се прецени състоянието. Не трябва да чакаме състоянието да се влоши и да диагностицираме рак. Тогава и голяма операция да направим – с робот или без робот, не можем да постигнем такъв процент на радикалност.

Затова вярвам, че трябва много често да се говори за профилактиката – в дома, в училище, през медиите. Има локализации, които са много достъпни и при правилна организация, ние лекарите можем да постигнем много добри резултати.  Живеем във време, в което всички сме забързани и все не ни стига времето. Важно е да планираме профилактичните прегледи.  Когато бях на специализация в Швейцария, бях много впечатлен от културата на хората там.  Около датата на рождения си ден те вдигат телефона и започват да си запазват часове – при  зъболекар, при гинеколог, при мамолог и т.нат. Профилактиката е въпрос на организация и на отношение от страна на пациента.

Колко най-рано да започнат профилактичните прегледи, за да създадем навик в подрастващите?

Когато една жена започне да води полов живот, трябва да започне да посещава и гинеколог. Дали ще има възпаление, нарушение на менструалния цикъл има някакви други оплаквания, тя трябва да знае, че поне веднъж в годината е важно да си направи профилактичен преглед. Това е достатъчно, за да бъде здрава. До следващата година, и до следващия профилактичен преглед, каквото и да става, то не може да е фатално. То ще бъде под контрол и ще бъде лечимо. И жената ще бъде пак здрава.

Има ли симптоми, за които е важно да сме наблюдателни?

Симптомите, които се появяват, са свързани с напредването на раковия процес. Те са свързани с течение, кървене, кървене при полово сношение или някакъв контакт (т.нар. контактно кървене), но в повечето случаи, те са късни. Заболяването може да се хване много по-рано, когато се ходи на профилактичен преглед. Не е нужно да чакаме появата на симптом. И без симптом, когато дойде време за профилактичен преглед трябва да го направим – това е истината. Изключително важно е да говорим и да вдигаме нивото на здравната култура на цялото общество. В училище, в семейството, когато седнем с децата – да говорим за здраве.

В България има добра медицина. Нашето здравеопазване е много достъпно и на добро ниво. Имаме и добра хирургична школа, не само в гинекологията, също и в коремната хирургия и във всички специалности. През последните години навлезе много иновативна техника, организацията в болниците се подобри значително.

Едно от предимството на МК „Доверие“ е специалното отношение към пациентите, нали?

Точно тук е разковничето – в доброто отношение, в добронамереността и в правилния алгоритъм на диагностика и на лечение. Една болница може да има един апарат, друга да има друг апарат. Апаратът сам по себе си не върши работа. Нужно е да има човек зад този апарат. Лекар, който да подрежда в диференциално-диагностичен план данните, да проследи заболяването и да постави диагноза. Лекарите правят болниците – това е предимството. Аз вярвам, че колкото повече се фокусираме върху професионалното израстване на лекарите в държавата, толкова по-добре. Лекарите в България са много добри. Това е моето убеждение. Аз пътувам често и  имам роднини, които живеят в чужбина. Те идват в България да се лекуват.