В действащия нормативен акт към настоящия момент липсва специално уточнение за трудова злополука в домашни условия – алармират експерти

В действащия нормативен акт към настоящия момент липсва специално уточнение  за трудова злополука в домашни условия – алармират експерти

Вече повече от една година българският работещ полага труд в ситуация на извънредна пандемична обстановка. Според данни на НОИ с малко над 300 на брой са намалели инцидентите на работното място през 2020 спрямо 2019 г. Инцидентите, станали на работното място за 2020 г. са 1901, а на път за работа – 408, през 2019 г. На работа са пострадали 2241 души, а на път за работа – 490.

Еднакъв е броят на загубилите живота си вследствие на трудов инцидент – 89 на брой са починалите и през 2020 г., и през 2019 г. Това означава, че всеки месец средно по 7 души са починали, докато са упражнявали служебните си задължения или са пътували за офиса, показват още данни на НОИ.

„Можем да си направим извод, че тези злополуки най-вече стават в сектори, в които работещите работят на работните си места, а не от разстояние. – коментира докторът по социална медицина Мария Титопулу – Най-рисковите сектори традиционно са сектори строителство, добивна промишленост, минна промишленост. Така че там хората наистина търпят трудови злополуки и умират, и според мен трябва да бъдат направени действия, които да запазят живота на тези работещи.“

Към днешна дата много компании са или изцяло в режим на работа от разстояние или в т.нар. хибриден режим. Последните проучвания показват, че най-вероятно това ще се задържи като тенденция и през следващата поне една година.

Според чл. 55. от Кодекса за социално осигуряване: „Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.“

В действащия нормативен акт към настоящия момент обаче липсва специално уточнение  дали тя се случва в офис или в домашни условия. Какво можем да определим като трудов инцидент в домашна обстановка – как може да се случи и как се обяснява пред работодателя?

„Приравнена трудова злополука – станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до съответното мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден – сподели зам. управителят на ЛОТ-КОНСУЛТ д-р Мария Титопулу предаването ДИРЕКТНО в ефира на Bulgaria On Air – Моето лично мнение е, че по-скоро работодателят не може да откаже съгласие, тъй като има ясна наредба, която е:

НАРЕДБА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ, РАЗСЛЕДВАНЕ, РЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ (Обн. ДВ. бр. 6 от 2000г., Доп. – ДВ, бр. 7 от 2012 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец. Когато злополуката не бъде декларирана по горния ред, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок една година от настъпването на злополуката в териториалното поделение на НОИ.

Експертите по здраве и безопасност припомнят, че е необходимо да се направи и вътрешно разследване. За целта се издава заповед за разследване на злополуката, с която се определя състава на комисията за разследване на трудовата злополука. Те са категорични, че правата на служителят са абсолютно еднакви, ако инцидентът стане вкъщи или в офиса, тъй като служителят полага труд в интерес на предприятието или организацията, за която работи, според закона е ясно, че той трябва да бъде защитен.

Дали Инспекцията по труда има ли право да прави проверки в дома на хората и какви са последствията ако те не пуснат проверяващите?

Според д-р Титопулу всъщност имаме това право. „Министър Сачева заяви преди няколко дни официално, че до момента ИА ГИТ не е правила проверки в домовете на хората, но има постъпление за това да се регламентира трудовата злополука при работа от разстояние и проверки да бъдат извършени в случай на сигнали.За момента не са извършвани такива проверки. Разбира се особеността в случая е, че работника трябва да изрази своето съгласие да бъде посетен от контролни органи, тъй като има много специфики, примерно, ако в дома има хора, които са поставени под карантина, или той е под карантина, ако има деца, които в момента учат. Така че тези проверки трябва да бъдат направени със съгласието на двете страни – на инспектора и съответно на работещия. Ако служителят не иска да допусне проверяващите в дома си, той трябва да посочи причина и тя да е основателна. Особено, ако претендира за трудова злополука в хоум офиса.“

Въпрос, който все още не е получил отговор в дискусиите по темата е кои от консумативите плаща работодателят по време на хоум офис. Работата от разстояние е регламентирана още през 2011 г. в КТ. През миналата година предвид пандемията според предложението на МЗ работодателите възлагат работа на служителите си от разстояние, без да променят работното време и възнагражденията на служителите си.

Ако служител няма условия за работа от вкъщи, а работодателят настоява да се работи дистанционно – тогава доброволното уреждане на спора би трябвало да е в полза и на двете страни. Следващи стъпки са завеждане на гражданско съдебно дело с претенции за дължимото обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди.