Как стресът влияе на функцията на щитовидната жлеза

Добре известно е, че стресът може да окаже голямо въздействие върху здравето ни, но може би по-малко известното е, колко силно стресът може да повлияе не само на риска от автоимунно заболяване, но и на функцията на щитовидната жлеза.

Не само стресът е потенциален катализатор за развитието на проблеми с щитовидната жлеза, но и повечето хора, които имат проблеми с щитовидна жлеза, изпитват трудности да се справят с него. Когато тялото не е достатъчно силно и здраво, то не може да реагира и да отблъсне ежедневните стресови ситуации в живота. „Управлението на стреса е неразделна част от процесите по справяне с разстройството на щитовидната жлеза.“ – споделя д-р Величка Рашковаендокринолог в МК „Доверие“.

Как стресът влияе на заболявания на ендокринната система и по-специално на щитовидната жлеза?

Стресът може да е физически или психически, но винаги е важен рисков фактор за човешкото здраве. Заедно с наследствените причини и замърсяването на околната среда, той влияе отрицателно и на мъже, и на жени.

Обичайно стресът води до активиране на хипоталамо – хипофизно – надбъбречната ос и в крайна сметка причинява повишена продукция на т.н. стресови  хормони – кортизол, адреналин, норадреналин.  В резултат се активира  симпатиковата нервна система, а респективно и  цялата периферна, както и централната нервни системи.  Следва  покачване на пулса и на артериалното налягане, съдовете се свиват, повишава се мускулното напрежение, покачват се стойностите на кръвната захар. Така организмът се  подготвя за справяне с настъпилата застрашаваща ситуация.

Острото и продължителното влияние на стреса и активирането на  тези системи водят до изтощение и промени в ендокринната и имунната системи. В повечето случаи са причина за възникване на автоимунни  и други  ендокринни заболявания.

Най изразена е връзката между стреса и Базедовата болест. Това е автоимунно заболяване, при което има налична повишена функция на щитовидната жлеза и  повишена  продукция на  тиреоидни хормони. Клинично се  изявава с нервност, напрежение, сърцебиене, покачване на артериалното налягане, повишено изпотяване, редукция на тегло и др. Други заболявания, които са свързани  с тези симптоми са базедовифицираната нодозна струма, Тиреоидит на Хашимото  и други хронични тиреоидити.

Стресът също така може да доведе до изява на Захарен диабет, Артериална хипертония,   влошаване контрола при пациенти със Захарен диабет, изтощаване и отслабване на имунната система и възникване на инфекции.

Можем ли да твърдим, че напоследък по-натовареният ритъм на живот изостря тези заболявания и защо?  

Разбира се, натовареният ритъм на живот, стремежа към справяне с предизвикателствата в професията, желанието за развитие и професионално израстване, продължителното работно време, липсата на достатъчно време за почивка и забавления, работата на смени и особено наличието на нощен режим на работа, повишената употреба на стимулиращи напитки като кафе и чай – всички те водят до нарушаване на денонощния и циркадния ритъм на регулация в организма. Стимулирането на  хипоталамуса и хипоталамо-хипофизно надбъбречната ос, заедно с повишения  синтез на стресови  хормони са причина за възникване на заболявания като метаболитен синдром, Захарен диабет,  тиреотоксикоза, Адисонова болест и други.

Наличието на стресови ситуации води до промени в организма, целящи справяне със стресовата ситуация. Но в случаите, когато това въздействие е продължително и оранизма няма време за възстановяване се стига до изтощаване и до възникване на заболявания.

Какви мерки на превенция можем да предприемем?

За да се предпазим от  възникване на такива ситуации и заболявания, на първо място трябва да установим причините за повишения стрес и след това  да се опитаме да ги отстраним.

Три от най-важните мерки за превенция и справяне със стреса, които можем да предприемем са:

Създаването на правилен режим на работа и почивка – включването на спортни занимания, йога, разходки сред природата, танци, присъствие на концерти, кино, театър, слушането на музика, четене, срещи и разговори с приятели.

Промяната в стила на живот – спазването на здравословна диета с повече свежи плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, избягването на рафинирана захар, готварска сол и животински мазнини, както и включването на редовна двигателна активност.

Посещението на балнео курорти и СПА процедури – физиотерапия, психотерапия, автотренинг, масаж, релаксиращи процедури, забавления и не на последно място  достатъчно сън.

Много важна профилактична мярка е редовното провеждане на профилактични прегледи и изследвания, особено при наличие на наследствени фамилни  и генетични фактори, както и при наличие на рискови фактори в работната и битовата среда. Те ще подпомогнат ранното откриване на  промени в човешкия организъм, които биха могли да бъдат контролирани и да се предотврати изявата на сериозни  и дори  фатални заболявания.

Борете се срещу неблагоприятните  фактори, старайте се да спазвате здравословен начин на живот и провеждайте редовно профилактични прегледи, за да сте здрави.